Реклама на Campain часовник на Mappin&Webb

История на мъжките ръчни часовници

Нито един аксесоар, който може да носи мъжа, съчетава стила и функционалността по начина, по който го прави ръчният часовник. Нищо друго не предизвиква такъв интерес и отдаденост. В последно време има хора, които вярват, че ръчният часовник е изместен от смартфона и ще изчезне като исторически анахронизми като моноклите и тирантите. И въпреки това мъжките ръчни часовници продължават да са популярни. За да разберем защо, е добре да се запознаем с историята им, как миналото им продължава да влияе на настоящето. В този текст ще разгледаме и причините да искате да носите часовник в 21-и век.

Ерата на джобните часовници

Джобен часовник със златна верижка

Джобен часовник със златна верижка

Ръчният часовник се е превърнал в основен елемент на стила на мъжа в глобален мащаб. Интересното е, че до края на 19-и век той е възприеман като бижу, предназначено изключително за жени. Мъжете предпочитали джобни часовници. Това не било модна тенденция, породена от вкуса или обусловена от пола. В действителност имало практически причини да предпочетете единия или другия.

До 20-и век часовниците били изключително уязвими от условията на околната среда. Влагат, студ, топлина и прах могат с лекота да увредят деликатната механика в часовника. Това води до загуба на точността му. Тъй като за мъжете е по-вероятно да се сблъскат с околната среда, когато са заети в армията, бизнеса и държавната сфера, точното отчитане на времето е било по-критично за тях, отколкото за повечето жени. Това налагало часовниците им да са защитени добре, за да могат да спазват ангажиментите си. Функцията надделяла над модата. Така джобният часовник, който се вади само при необходимост доминирал. Както с много неща в стла на мъжете, войната променила тази тенденция. Тя преместила часовникът от джоба на мъжа на китката му.

Употребата на джобни часовници изисква свободна ръка – трябва да бръкнете в джоба си, за да видите колко е часа. В разгара на битката човек има нужда ръцете му да са свободни. Затова войниците започнали да импровизират ръчни часовници като завързвали джобните часовници на китките си с кожени каишки.

Ръчни часовници и история

Реклама на Campain часовник на Mappin&Webb

Реклама на Campaign часовник на Mappin&Webb

Първите свидетелства за използване на подобни импровизирани ръчни часовници ни отвеждат към британските войници в Бирма и Бурските войни в края на 19-и век. Наречени “wristlets,” (накитници) тези кожени каишки имали прорез, който да държи джобния часовник. До 90-те години на 19-и век няколко компании започнали да произвеждат такива часовници за войници и офицери. Някои от тях дори ги подобрили като добавили компас. Те често били рекламирани като “Campaign” или “Service” часовници. След като се завърнали от Бирма и Бурските войни, ветераните продължили да носят кожените си накитници, когато се завърнали у дома. Цивилните, които забелязали как опитните ветерани носят часовниците си по начин, доскоро запазен само за жени, скоро последвали тази тенденция.

Първите производители

Когато забелязали че мъжете и особено войниците, носят джобните си часовници на китките си, няколко компании в края на 19-и век започнали да създават часовници, създадени специално за тази цел. Girard-Perregaux е първата компания, която започва масово производство на ръчни часовници, предназначени специално за мъже. По-конкретно те са били насочени към служещи в германския флот. Waterbury Clock Company, която сега е известна като Timex, също започнала да продава мъжки ръчни часовници по приблизително същото време. През 1907 бижутерът Louis Cartier проектирал ръчен часовник за своя приятел, бразилският авиатор Alberto Santos-Dumont.

Тези производители създали нов сегмент на пазара за часовници, но първоначално продажбите не били впечатляващи. Повечето мъже все още предпочитали джобната версия или кожените накитници, с които да ги носят.

Първата световна война

Първата световна война наложила модерен, механизиран начин на водене на битките. Ръчният часовник изиграл ключова роля в този процес. Преди Първата световна война координацията и изпълнението на заповеди разчитали най-вече на визуални индикатори. Войниците често използвали сигнали с флагчета, за да общуват помежду си. Поради размера на бойните полета в световната война и защото войниците прекарвали много от времето си в окопите, визуалният метод за координация станал ненадежден. Затова часовниците станали критични за координация на атаките. Офицерите ги сверявали заедно по време на среща, връщали се при подчинените си и започвали офанзивата в уговореното време.

За да направят това, много британскиоицери продължавали да използват импровизирани ръчни часовници – джобните си екземпляри, привързани на кожена каишка. Но някои започнали да използват истински ръчни часовници, предназначени да издържат на несгодите на войната, но с елеганетн, аристократичен изглед. Британските часовникарски компании незабавно реагирали на този нов пазар като разработили часовници специално за оицерите, служещи в окопите. Те ги нарекли, не особено изненадващо, “окопни часовници” или “trench watch.”

Тrench Watch

История на мъжките ръчни часовнициОкопният часовник не е бил оборудване, осигурявано от правителството. Все още те осигурявали джобни часовници на оицерите. Така, ако офицерът искал такъв, той е трябвало да си го осигури сам. Този тип часовници са прроизвеждани от няколко компании и разнообразието е било значително. Тази конкуренция по време на войната внесла мнго иновации в производството на часовници. Стрелките и означенията били оцветени със светеща боя, за да се виждат в условия с лоша осветеност (през нощта или в окопите). В някои случаи минералното стъкло било заменено с кристално, което се чупи много по-трудно. Елементите на часовника, за които се захваща каишката (лъгове) започнали да се вграждат в касата, което им придава по-цялостен вид. Порцелановите циерблати били заменени с метални. Освен това, касите на часовниците станали много по-дебели, за да защитят чувствителните механизми.

Подобно на ветраните от Бирма и Бурските войни, ветераните, които се върнали към цивилния живот, продължии да носят окопните си часовници. До 30-те годинина 20-и век продажбите на ръчни часовници надминали тези на джобната версия във Великобритания.

Втората световна война

След Втората световна война мъжественият образ на ръчния часовник се затвърдил окончателно. Производителите започнали да създават часовници, посветени на най-различни поводи. Разбира се, между тях имало елегантни екземпляри, които залагли на стила. акт е, обаче, че голяма част от иновацията в областта на мъжките ръчни часовници е била стимулирана от определени потребности като военната служба и участието в опасни дейности като автомобилни състезания.